14.06.2009 г., 20:01

Вкоренен

1.1K 0 0

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Колко още от това ще има?

Въртящи се снежинки,

запълват всяка празнина,

всяко пространство, в което

ти се присаждаш като корен.

Като паразит.

Но не! За теб това не е достатъчно!

Ти искаш още да изпи(т)ваш чувствата ми!

Да ги привличаш, с очи да ги обвиваш

и бавно да изсмукваш въздуха им!

Затова сега снежинките изстудяват

пресните ми, топли рани.

Незараснали предишните, ти отваряш нови!

И пак, присаждането продължава...

Скоростно завъртане...

Причерняване... Припадък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...