10 сент. 2007 г., 10:14

Вкусът на мечтата ми

712 0 4
Подготвям се
за утрешния ми скок
със бънджи -
ще полетя о, миг!
Сега оставам
в полунощ
да извайвам
името на смелостта ми...
Съседът над мен
пуска Кренбърис -
със Зомби, аз политам
с пригласящите гласове
от купона у съседа
Камино на Лили,
Марая...
Страхувам ли се
от смелостта ми
да усетя
в утрешния ми полет
от високия мост
вкуса на мечтата ми?...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А пък съседът от горния етаж наистина пускаше много хубава музика, но много се напи с гостите си, защото прозореца го използваха не по предназначение половин час след като писах така поетично за него...Какво да правиш, млад човек, случват се такивя изстъпления...
  • Както винаги поводът да се напише едно стихотворение, поне при мен е така, беше съвсем банален - на следващия ден имах много важни устни преводи и много се притеснявах! ...Но ги оприличих на скок с бънджи, на вкуса на моята детска мечта да чувам мелодията на чешкия език - както когато бяхме на гости на баба и дядо в Чехия!
  • Как съм изпуснала това , Нели.Различна си - смелост и страх си преплела в стиха си, но полети и ще усетиш вкуса на мечтата. Много ми хареса този стих, много , с обич.
  • много добре пишеш- в стиховете ти съзирам влияние на френските поети

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...