11 сент. 2012 г., 13:17

Влак

443 0 0

Ако можеше да види тоя влак,
през мен да види,
с мрачното си схлупено купе…
През главата ми с очи мизерни да погледне
с мътното си деформирано стъкло…
Щеше ли да пожелае
за миг да е човек -
едничко същество,
което пита,
едничко същество,
което търси?
Което го изпращат и посрещат.
Което слуша колелетата метални
по металния безкраен път.
Щеше ли да пожелае да се спре?!
Да го посрещнат…
Или да тръгне сам наникъде.
Сами не можем да си идем у дома.
Сами не можем после леко да заспим.
Сами… не можем сам-сами да си заспиваме,
когато няма кой дъха ни да краде.

Сами заспиват влаковете.
Никого не слушат.
Само гледат.
Пътят е пред тях,
еднакъв и безкраен,
любовен и безчувствен.
Не е тъжно да си влак.
Пазиш хиляди истории
в сърцето си метално.
Не е тъжно да си влак…
Разтреперани момчета и момичета
едва се виждат в прозорците
и после пишат…
Пишат. Пишат. Пишат.
Пишат, без да спрат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мишел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...