16 янв. 2013 г., 09:18  

Влак

889 0 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная... 

Сърцето ми пак тупти с бързина,

сякаш е влак, мачкащ сетива,
минава през мен и всичко помита,
като чудовище, със злоба връхлита
и удря ме право в земята,
не усещам къде ми е главата,
тъпче ме здраво и образува ми рани,
а после в тях рови с длани.
 

Искам да избягам от този ад,
но как се бяга от бързия влак?
 

В тунела, когато видя светлина,
аз знам, че пак ще кървя,
дяволът не спира да ме гони,
иска да ме види вързан в окови,
да страдам, кървящ, е негово желание
и в този текст оповестявам своето страдание!

Р. Христов
Първи реализ: 01.13.2013 г. (недовършено)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тангра Перник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...