Jan 16, 2013, 9:18 AM  

Влак

  Poetry
880 0 1

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная... 

Сърцето ми пак тупти с бързина,

сякаш е влак, мачкащ сетива,
минава през мен и всичко помита,
като чудовище, със злоба връхлита
и удря ме право в земята,
не усещам къде ми е главата,
тъпче ме здраво и образува ми рани,
а после в тях рови с длани.
 

Искам да избягам от този ад,
но как се бяга от бързия влак?
 

В тунела, когато видя светлина,
аз знам, че пак ще кървя,
дяволът не спира да ме гони,
иска да ме види вързан в окови,
да страдам, кървящ, е негово желание
и в този текст оповестявам своето страдание!

Р. Христов
Първи реализ: 01.13.2013 г. (недовършено)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тангра Перник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...