Jan 16, 2013, 9:18 AM  

Влак

  Poetry
879 0 1

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная... 

Сърцето ми пак тупти с бързина,

сякаш е влак, мачкащ сетива,
минава през мен и всичко помита,
като чудовище, със злоба връхлита
и удря ме право в земята,
не усещам къде ми е главата,
тъпче ме здраво и образува ми рани,
а после в тях рови с длани.
 

Искам да избягам от този ад,
но как се бяга от бързия влак?
 

В тунела, когато видя светлина,
аз знам, че пак ще кървя,
дяволът не спира да ме гони,
иска да ме види вързан в окови,
да страдам, кървящ, е негово желание
и в този текст оповестявам своето страдание!

Р. Христов
Първи реализ: 01.13.2013 г. (недовършено)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тангра Перник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...