Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная... 

Сърцето ми пак тупти с бързина,

сякаш е влак, мачкащ сетива,
минава през мен и всичко помита,
като чудовище, със злоба връхлита
и удря ме право в земята,
не усещам къде ми е главата,
тъпче ме здраво и образува ми рани,
а после в тях рови с длани.
 

Искам да избягам от този ад,
но как се бяга от бързия влак?
 

В тунела, когато видя светлина,
аз знам, че пак ще кървя,
дяволът не спира да ме гони,
иска да ме види вързан в окови,
да страдам, кървящ, е негово желание
и в този текст оповестявам своето страдание!

Р. Христов
Първи реализ: 01.13.2013 г. (недовършено)