Влак до луната
Куфарът ми стар е и картонен,
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан,
пътища безброй до днес побра,
песничка от няколко капчука
в него вещи няма, само смях
и душата – гола като пушка,
любовта, с която оцелях...
Гръбчето му е в десен пепитен,
камуфлаж за хиляди мечти.
В джобчето билет за влака скрит е,
стигащ до луната... Е, почти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
