Куфарът ми стар е и картонен,
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан,
пътища безброй до днес побра,
песничка от няколко капчука
и съдба – ту лоша, ту добра.
Полупразен вечно се клатушка,
в него вещи няма, само смях
и душата – гола като пушка,
любовта, с която оцелях... ...