11 мая 2025 г., 15:54

Влак на спомени

455 0 1

                                            
                                                   Гара?

                                                   Билет?

                                                   И влак...

 

 

 

                                                  От гари на гари

                                                  тичах аз.

                                                  Без куфар,

                                                  без дрехи и храна.

                                                  С един билет без пара,

                                                  даден ми ей така.

 

 

 

                                                

                                                  Хоризонтът струваше ми се

                                                  твърде далечен,

                                                  но с моя влак

                                                  аз ще се върна отново у дома!

                                                  

 

 

 

                                                   По релсите 

                                                   тръгва тепърва моят влак.

                                                   Качвам се в купето,

                                                   умът и емоциите са моя багаж!

                                                   Дерзая се обаче-

                                                   за сърцето?!

                                                   Сърцето ми намери си подслон,

                                                   ала компас?!

                                                   

 

 

                                                    

                                                   И докато пътувам,

                                                   знам,

                                                   ще се менят:

                                                   град след град,

                                                   гара след гара една.

                                                   Може дори да настане есен.

                                                   Нищо!

                                                   Ще пътувам, докато не си пристигна у дома!

 

 

 

 

                                                   Ще чувам как 

                                                   влакът мой надава глас,

                                                   минавайки през милионите гари,

                                                   ще чувствам как под неговите колелца

                                                   потрепват самите релси.

 

 

 

                                                    И нека мойта пролет

                                                    бъде надежда и кураж.

                                                    Ако трябва-

                                                    лятото да бъде моята сълза.

                                                    А есента...

                                                    Да бъде моментът, в който аз ще се върна у дома!

                                                    У дома,

                                                    у дома!

                                                    Не къща с врати и прозорци,

                                                    а моето щастливо аз!

                                                    През спомените си да мина,

                                                    вратите им да затворя,

                                                    да намеря утехата си една,

                                                    билетът тогава се изхабява,

                                                    защото ще сляза тогава от влака 

                                                    по свое желание,

                                                    по своя воля,

                                                    по своя съдба!

 

 

 

                                  

                                                      Чакай ме

                                                      мое ,,вкъщи"!

                                                      Мое ,,у дома"!

                                                      Идвам си,

                                                      ала първо ще трябва...

                                                      да се кача на влака със спомени

                                                      и да мина през тях!

 

 

 

                                                

                                                       

                            

                                                   

                                                   

                                                   

                    

                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...