May 11, 2025, 3:54 PM

Влак на спомени

  Poetry
457 0 1

                                            
                                                   Гара?

                                                   Билет?

                                                   И влак...

 

 

 

                                                  От гари на гари

                                                  тичах аз.

                                                  Без куфар,

                                                  без дрехи и храна.

                                                  С един билет без пара,

                                                  даден ми ей така.

 

 

 

                                                

                                                  Хоризонтът струваше ми се

                                                  твърде далечен,

                                                  но с моя влак

                                                  аз ще се върна отново у дома!

                                                  

 

 

 

                                                   По релсите 

                                                   тръгва тепърва моят влак.

                                                   Качвам се в купето,

                                                   умът и емоциите са моя багаж!

                                                   Дерзая се обаче-

                                                   за сърцето?!

                                                   Сърцето ми намери си подслон,

                                                   ала компас?!

                                                   

 

 

                                                    

                                                   И докато пътувам,

                                                   знам,

                                                   ще се менят:

                                                   град след град,

                                                   гара след гара една.

                                                   Може дори да настане есен.

                                                   Нищо!

                                                   Ще пътувам, докато не си пристигна у дома!

 

 

 

 

                                                   Ще чувам как 

                                                   влакът мой надава глас,

                                                   минавайки през милионите гари,

                                                   ще чувствам как под неговите колелца

                                                   потрепват самите релси.

 

 

 

                                                    И нека мойта пролет

                                                    бъде надежда и кураж.

                                                    Ако трябва-

                                                    лятото да бъде моята сълза.

                                                    А есента...

                                                    Да бъде моментът, в който аз ще се върна у дома!

                                                    У дома,

                                                    у дома!

                                                    Не къща с врати и прозорци,

                                                    а моето щастливо аз!

                                                    През спомените си да мина,

                                                    вратите им да затворя,

                                                    да намеря утехата си една,

                                                    билетът тогава се изхабява,

                                                    защото ще сляза тогава от влака 

                                                    по свое желание,

                                                    по своя воля,

                                                    по своя съдба!

 

 

 

                                  

                                                      Чакай ме

                                                      мое ,,вкъщи"!

                                                      Мое ,,у дома"!

                                                      Идвам си,

                                                      ала първо ще трябва...

                                                      да се кача на влака със спомени

                                                      и да мина през тях!

 

 

 

                                                

                                                       

                            

                                                   

                                                   

                                                   

                    

                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...