13 дек. 2024 г., 09:36

Влакът към зимата

379 3 1

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА

 

Мисли за мен, че съм се метнал

във някой ненадеен влак,

душа – безпътна и несретна,

напъхал в смачкания сак,

 

потънал съм в нощта бездънна

без да ти пратя есемес,

и – ако някога ти звънна,

не чакай да е точно днес,

 

в купето – с томчето на Пушкин,

из римите му се теша,

обикна ли ме? Да. Наужким.

Аз те обикнах от душа.

 

Мисли си, че съм се изгубил

чадърче, чанта, шапка, шал –

кондукторът на гара Стубел

в багажното ме е предал,

 

сега стърча самин в полето –

плашило на обран бостан,

и – тъй живея, общо взето,

живот без теб неизживян,

 

и в залеза, над мен посърнал,

търкалям се – изкъртен пън...

Мисли за мен, и ще се върна! –

във твоя светъл стих и сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...