Dec 13, 2024, 9:36 AM

Влакът към зимата

  Poetry » Love
377 3 1

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА

 

Мисли за мен, че съм се метнал

във някой ненадеен влак,

душа – безпътна и несретна,

напъхал в смачкания сак,

 

потънал съм в нощта бездънна

без да ти пратя есемес,

и – ако някога ти звънна,

не чакай да е точно днес,

 

в купето – с томчето на Пушкин,

из римите му се теша,

обикна ли ме? Да. Наужким.

Аз те обикнах от душа.

 

Мисли си, че съм се изгубил

чадърче, чанта, шапка, шал –

кондукторът на гара Стубел

в багажното ме е предал,

 

сега стърча самин в полето –

плашило на обран бостан,

и – тъй живея, общо взето,

живот без теб неизживян,

 

и в залеза, над мен посърнал,

търкалям се – изкъртен пън...

Мисли за мен, и ще се върна! –

във твоя светъл стих и сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...