ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА

Мисли за мен, че съм се метнал

във някой ненадеен влак,

душа – безпътна и несретна,

напъхал в смачкания сак,

потънал съм в нощта бездънна

без да ти пратя есемес,

и – ако някога ти звънна,

не чакай да е точно днес,

в купето – с томчето на Пушкин,

из римите му се теша,

обикна ли ме? Да. Наужким.

Аз те обикнах от душа.

Мисли си, че съм се изгубил

чадърче, чанта, шапка, шал –

кондукторът на гара Стубел

в багажното ме е предал,

сега стърча самин в полето –

плашило на обран бостан,

и – тъй живея, общо взето,

живот без теб неизживян,

и в залеза, над мен посърнал,

търкалям се – изкъртен пън...

Мисли за мен, и ще се върна! –

във твоя светъл стих и сън.