18 дек. 2007 г., 23:50

Влакът на безкрайната нереалност

1K 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.

Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.

Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скачай му/и отгоре, кво го/я чкаш?
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • все някои трябва да направи първата крачка!!гадно сете се разминали!!
    страхотен стих бравО!!
    прегръдки от мен

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....