18 дек. 2007 г., 23:50

Влакът на безкрайната нереалност

1K 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.

Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.

Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скачай му/и отгоре, кво го/я чкаш?
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • все някои трябва да направи първата крачка!!гадно сете се разминали!!
    страхотен стих бравО!!
    прегръдки от мен

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...