Влакът на безкрайната нереалност

18.12.2007 г., 23:50 ч.

Поезия

805 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.
Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.
Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Влакът на безкрайната нереалност

Искате да прочетете повече?

Предложения