Dec 18, 2007, 11:50 PM

Влакът на безкрайната нереалност

  Poetry
1K 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.

Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.

Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скачай му/и отгоре, кво го/я чкаш?
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • все някои трябва да направи първата крачка!!гадно сете се разминали!!
    страхотен стих бравО!!
    прегръдки от мен

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...