Fgttn (Няма значение)
116 122
Dec 18, 2007, 11:50 PM

Влакът на безкрайната нереалност 

  Poetry
721 0 3

Седиш срещу мен, аз срещу теб,
навън е студено, а целта е далеч.

Целувам те в своите мечти,
но без реалност са. Снегът вали,
покосява мислите ми до една,
като студът му докосва устните ти едва.

Покой... Влакът върви, разделяйки нашите пътища и съдби
и пак безмълвни остават всъщност влюбените очи...

© Няма значение All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Скачай му/и отгоре, кво го/я чкаш?
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав!
  • все някои трябва да направи първата крачка!!гадно сете се разминали!!
    страхотен стих бравО!!
    прегръдки от мен
Random works
: ??:??