Дора (Дорика Цачева)
91 1024
10 сент. 2005 г., 14:16

Влакът-съдба 

  Поэзия
853 0 3
Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.

Че душата от мъка покрусена,
бездуховност и грубост познала,
като птица от клетката пусната
литва в утрото, радост съзряла.

Кратко щастие - после раздяла!
Тръгва влакът от твоята гара
бавно връща се с болка назряла,
към самотния делник те кара.

Не унивай, ридаейки жалко,
нека споменът в твойта душа
нежно топли сърцето ти малко
сбрало в миг любовта на света!

© Дорика Цачева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви девойки!
  • много хубав стих!
  • …и бих ги чела тъжна и притихнала...
    сълза ще се отрони над стиха...
    накрая с поглед бих ти се усмихнала...
    ще стане споделена...вечерта...
Предложения
: ??:??