Дора (Дорика Цачева)
91 1024
10.09.2005 г., 14:16 ч.

Влакът-съдба 

  Поезия
852 0 3
Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.

Че душата от мъка покрусена,
бездуховност и грубост познала,
като птица от клетката пусната
литва в утрото, радост съзряла.

Кратко щастие - после раздяла!
Тръгва влакът от твоята гара
бавно връща се с болка назряла,
към самотния делник те кара.

Не унивай, ридаейки жалко,
нека споменът в твойта душа
нежно топли сърцето ти малко
сбрало в миг любовта на света!

© Дорика Цачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви девойки!
  • много хубав стих!
  • …и бих ги чела тъжна и притихнала...
    сълза ще се отрони над стиха...
    накрая с поглед бих ти се усмихнала...
    ще стане споделена...вечерта...
Предложения
: ??:??