Sep 10, 2005, 2:16 PM
Влакът-съдба
Бърза влакът на твоите мисли,
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.
Че душата от мъка покрусена,
бездуховност и грубост познала,
като птица от клетката пусната
литва в утрото, радост съзряла.
Кратко щастие - после раздяла!
Тръгва влакът от твоята гара
бавно връща се с болка назряла,
към самотния делник те кара.
Не унивай, ридаейки жалко,
нека споменът в твойта душа
нежно топли сърцето ти малко
сбрало в миг любовта на света!
там те чакат с любов две ръце,
в надпревара със времето искат
пак да сгреят те твойто сърце.
Че душата от мъка покрусена,
бездуховност и грубост познала,
като птица от клетката пусната
литва в утрото, радост съзряла.
Кратко щастие - после раздяла!
Тръгва влакът от твоята гара
бавно връща се с болка назряла,
към самотния делник те кара.
Не унивай, ридаейки жалко,
нека споменът в твойта душа
нежно топли сърцето ти малко
сбрало в миг любовта на света!
© Дорика Цачева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви девойки!
-
много хубав стих!
-
…и бих ги чела тъжна и притихнала...
сълза ще се отрони над стиха...
накрая с поглед бих ти се усмихнала...
ще стане споделена...вечерта...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
