13 дек. 2011 г., 12:52

Властелинът на разлагането

848 0 1

Потрошена броня, наранена без причина,
аз трохите си роня с ярост фина.
Ах, ти, всемогъщ свят, скроен от скорошна слана,
прегракна вече моят глас, потопи се в тъмнина.

Изгря слънцето над моята смърт,
раждайки се вече не един път.
Ала червен фенер крещи от очите ми, плачейки за малките деца,
нехаен сутиен издра мечтите ми и отново напуснах аз света.
Счупени "ангелски" рога пробиват дълбоко бездната - свещен,
забучен стоя на висилото, демонически пленен.

Елфически символи изписват се в мен,
пазейки историята от първия ден.
Замразен народ, бълващ огън, към предел предначертан заспива.
Сияещ плод от робство, довел истина горчива.
Зелена ризница мен не ще покрива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...