Властимащи
Тях, проклятие, не ги лови.
Не ги проклинайте, за Бога.
Множат се те като мухи.
Съмнявам се, дали са хора.
Народът казва "кокала захапали".
Но как ли са достигнали до там?
Пили кръв, меса са драпали.
Нямат страх от Бога! Нямат срам.
С шкембета, виснали до пода.
С охрана от съмнителни мъже.
Дали заченати са в майчина утроба,
щом вземат залъка и на дете?
От десетилетия коват законите.
Нагаждат ги. Удобни са за тях.
И гледат от високо. От балконите.
И на протестите отвръщат с гаден смях.
Полицията уж народа брани,
а въоръжена като за война,
пролива кръв по родните площади,
на всеки, що надигнал е глава.
А българският лъв, подвил опашка,
научен вече и трева да хрупка.
Със рядка грива, някога юнашка,
заврял се е във миша дупка.
© Ник Желев Все права защищены