Jun 7, 2016, 8:14 PM  

Властимащи

  Poetry
846 0 0

Властимащи

 

Тях, проклятие, не ги лови.

Не ги проклинайте, за Бога.

Множат се те като мухи.

Съмнявам се, дали са хора.

 

Народът казва "кокала захапали".

Но как ли са достигнали до там?

Пили кръв, меса са драпали.

Нямат страх от Бога! Нямат срам.

 

С шкембета, виснали до пода.

С охрана от съмнителни мъже.

Дали заченати са в майчина утроба,

щом вземат залъка и на дете?

 

От десетилетия коват законите.

Нагаждат ги. Удобни са за тях.

И гледат от високо. От балконите.

И на протестите отвръщат с гаден смях.

 

Полицията уж народа брани,

а въоръжена като за война,

пролива кръв по родните площади,

на всеки, що надигнал е глава.

 

А българският лъв, подвил опашка,

научен вече и трева да хрупка.

Със рядка грива, някога юнашка,

заврял се е във миша дупка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...