7 jun 2016, 20:14  

Властимащи

  Poesía
842 0 0

Властимащи

 

Тях, проклятие, не ги лови.

Не ги проклинайте, за Бога.

Множат се те като мухи.

Съмнявам се, дали са хора.

 

Народът казва "кокала захапали".

Но как ли са достигнали до там?

Пили кръв, меса са драпали.

Нямат страх от Бога! Нямат срам.

 

С шкембета, виснали до пода.

С охрана от съмнителни мъже.

Дали заченати са в майчина утроба,

щом вземат залъка и на дете?

 

От десетилетия коват законите.

Нагаждат ги. Удобни са за тях.

И гледат от високо. От балконите.

И на протестите отвръщат с гаден смях.

 

Полицията уж народа брани,

а въоръжена като за война,

пролива кръв по родните площади,

на всеки, що надигнал е глава.

 

А българският лъв, подвил опашка,

научен вече и трева да хрупка.

Със рядка грива, някога юнашка,

заврял се е във миша дупка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....