7 jun 2016, 20:14  

Властимащи

  Poesía
852 0 0

Властимащи

 

Тях, проклятие, не ги лови.

Не ги проклинайте, за Бога.

Множат се те като мухи.

Съмнявам се, дали са хора.

 

Народът казва "кокала захапали".

Но как ли са достигнали до там?

Пили кръв, меса са драпали.

Нямат страх от Бога! Нямат срам.

 

С шкембета, виснали до пода.

С охрана от съмнителни мъже.

Дали заченати са в майчина утроба,

щом вземат залъка и на дете?

 

От десетилетия коват законите.

Нагаждат ги. Удобни са за тях.

И гледат от високо. От балконите.

И на протестите отвръщат с гаден смях.

 

Полицията уж народа брани,

а въоръжена като за война,

пролива кръв по родните площади,

на всеки, що надигнал е глава.

 

А българският лъв, подвил опашка,

научен вече и трева да хрупка.

Със рядка грива, някога юнашка,

заврял се е във миша дупка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...