Влез, през очите ми влез
и не тръгвай, докато не кажа,
влез със незнаен адрес,
да не мога на света да те покажа...
Ако излезеш, ми остави
коси, по които да страдам,
секрети от свойте очи,
но те моля, навън не оставай...
Влез, откъдето поискаш,
влез в мене и дишай...
направи, каквото си помислиш,
аз не дишам, каня те - влизай...
© Маломир Стръков Все права защищены