20 авг. 2008 г., 21:25

Влизам

812 0 10
Не искам да си всяко мое "утре" -
щом способен съм и днеска на любов.
Не искам да се будя всяка сутрин,
безпомощен от своето легло
и да счупвам огледалото пред мен,
защото мойта памет то възвръща - 
за човека безсърдечен и студен,
живеещ в мойто тяло, мойта къща.

Не искам да си всяко мое "утре" -
щом мога да съм с теб и тази вечер.
Не искам всяка следваща минута
да те търся в свойте мисли надалече -
защото всъщност ти стоиш наблизо.
И галиш мойте устни със ветрило.
Не искам да те чакам още. Влизам -
в душата ти - дано да имам сили...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...