20.08.2008 г., 21:25

Влизам

811 0 10
Не искам да си всяко мое "утре" -
щом способен съм и днеска на любов.
Не искам да се будя всяка сутрин,
безпомощен от своето легло
и да счупвам огледалото пред мен,
защото мойта памет то възвръща - 
за човека безсърдечен и студен,
живеещ в мойто тяло, мойта къща.

Не искам да си всяко мое "утре" -
щом мога да съм с теб и тази вечер.
Не искам всяка следваща минута
да те търся в свойте мисли надалече -
защото всъщност ти стоиш наблизо.
И галиш мойте устни със ветрило.
Не искам да те чакам още. Влизам -
в душата ти - дано да имам сили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...