9 апр. 2020 г., 09:58

Влюбен

904 1 0
Влюбен

 

Опитах се, ала не те забравих!

Не се забравя като теб жена!

В сърцето образа ти аз оставих,

и твоят глас във моята душа!

 

Смехът ти още в нощите ме буди

и чакат в мрака моите очи.

Споменът от този сън пробуден

със луда страст по-силно в мен гори!

 

Ти беше лед и огън, лек, отрова,

палач, лечител, враг или другар!

Аз исках те отново и отново

да бъдеш моят Бог и господар!

 

Искам те и още те желая,

както те желаех и преди!

Аз не вярвах, че това е краят:

спомени, надежда и сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....