Apr 9, 2020, 9:58 AM

Влюбен

  Poetry » Love
903 1 0
Влюбен

 

Опитах се, ала не те забравих!

Не се забравя като теб жена!

В сърцето образа ти аз оставих,

и твоят глас във моята душа!

 

Смехът ти още в нощите ме буди

и чакат в мрака моите очи.

Споменът от този сън пробуден

със луда страст по-силно в мен гори!

 

Ти беше лед и огън, лек, отрова,

палач, лечител, враг или другар!

Аз исках те отново и отново

да бъдеш моят Бог и господар!

 

Искам те и още те желая,

както те желаех и преди!

Аз не вярвах, че това е краят:

спомени, надежда и сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...