Опитах се, ала не те забравих!
Не се забравя като теб жена!
В сърцето образа ти аз оставих,
и твоят глас във моята душа!
Смехът ти още в нощите ме буди
и чакат в мрака моите очи.
Споменът от този сън пробуден
със луда страст по-силно в мен гори!
Ти беше лед и огън, лек, отрова,
палач, лечител, враг или другар!
Аз исках те отново и отново
да бъдеш моят Бог и господар!
Искам те и още те желая,
както те желаех и преди!
Аз не вярвах, че това е краят:
спомени, надежда и сълзи.
© Георги Иванов All rights reserved.