9.04.2020 г., 9:58

Влюбен

902 1 0
Влюбен

 

Опитах се, ала не те забравих!

Не се забравя като теб жена!

В сърцето образа ти аз оставих,

и твоят глас във моята душа!

 

Смехът ти още в нощите ме буди

и чакат в мрака моите очи.

Споменът от този сън пробуден

със луда страст по-силно в мен гори!

 

Ти беше лед и огън, лек, отрова,

палач, лечител, враг или другар!

Аз исках те отново и отново

да бъдеш моят Бог и господар!

 

Искам те и още те желая,

както те желаех и преди!

Аз не вярвах, че това е краят:

спомени, надежда и сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...