13 февр. 2006 г., 21:37

Влюбен гълъб

1.5K 0 5
Аз съм влюбеният гълъб
в твоето безразлично лице.
Знам, че не си ме лъгал,
лъга ме само мойто сърце.
Кратка пауза съм ти в мислите.
И на това ли да се радвам?
Не аз, зениците ми са песимисти.
Подай ми шоколада.
Горчи, значи е истински -
също като любовта.
Много боли, помисли си
искаш ли мойта тъга.
Не? Не желаеш, преситен си?
Колко устни целува и блазни?
Е тогава върви си,
има чувства заразни.
Не, не спирай!
Какво се обръщаш?
Нищо не си забравим.
Аз не ти бях дом, а временна къща
и ти току що изхвърли бравата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава редакция.
  • Избрах стихчето с най-ниска оценка, за да го коментирам. Идеята е хубава, но според мен подлежи на редакция.
    Какво се казва първия коментар:"Не виждам връзката на гълъба с всичко останало в стиха"
    "Аз съм влюбен гълъб...
    Ти - безразлично небе."
    Сега вече тази връзка я има, нали? Корекцията е минимална.
    Другият критичен коментар е, че текста е напосоки. Това усещане се създава от многото думи използвани в произведението. Просто трябва да се изчисти от излишния товар. Давам пример, като продължа с още 6 реда:
    Знам, че не си ме лъгал,
    лъга ме мойто сърце.

    Пауза съм в мислите ти,
    а това не ме радва.
    Зениците ми са песимисти.
    Подай ми шоколада.

    И така нататък. Ако искаш ще довърша редакцията, ще го направя, но това не значи, че аз съм прав в случая. Просто аз така го виждам пречупено през мойта призма
    Поздрав!


  • Благодаря Валя и ти много хубаво пишеш. Особено ми хареса стихотворението ти "Праведна", дано повечето от хората са такива.
    Диана, за това, че ти не виждаш нещо, не значи, че стиха е за две!
  • На мен ми хареса,особено края!6
  • Не виждам връзката на гълъба с всичко останало в стиха

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....