Влюбен гълъб
в твоето безразлично лице.
Знам, че не си ме лъгал,
лъга ме само мойто сърце.
Кратка пауза съм ти в мислите.
И на това ли да се радвам?
Не аз, зениците ми са песимисти.
Подай ми шоколада.
Горчи, значи е истински -
също като любовта.
Много боли, помисли си
искаш ли мойта тъга.
Не? Не желаеш, преситен си?
Колко устни целува и блазни?
Е тогава върви си,
има чувства заразни.
Не, не спирай!
Какво се обръщаш?
Нищо не си забравим.
Аз не ти бях дом, а временна къща
и ти току що изхвърли бравата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени