13.02.2006 г., 21:37

Влюбен гълъб

1.5K 0 5
Аз съм влюбеният гълъб
в твоето безразлично лице.
Знам, че не си ме лъгал,
лъга ме само мойто сърце.
Кратка пауза съм ти в мислите.
И на това ли да се радвам?
Не аз, зениците ми са песимисти.
Подай ми шоколада.
Горчи, значи е истински -
също като любовта.
Много боли, помисли си
искаш ли мойта тъга.
Не? Не желаеш, преситен си?
Колко устни целува и блазни?
Е тогава върви си,
има чувства заразни.
Не, не спирай!
Какво се обръщаш?
Нищо не си забравим.
Аз не ти бях дом, а временна къща
и ти току що изхвърли бравата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава редакция.
  • Избрах стихчето с най-ниска оценка, за да го коментирам. Идеята е хубава, но според мен подлежи на редакция.
    Какво се казва първия коментар:"Не виждам връзката на гълъба с всичко останало в стиха"
    "Аз съм влюбен гълъб...
    Ти - безразлично небе."
    Сега вече тази връзка я има, нали? Корекцията е минимална.
    Другият критичен коментар е, че текста е напосоки. Това усещане се създава от многото думи използвани в произведението. Просто трябва да се изчисти от излишния товар. Давам пример, като продължа с още 6 реда:
    Знам, че не си ме лъгал,
    лъга ме мойто сърце.

    Пауза съм в мислите ти,
    а това не ме радва.
    Зениците ми са песимисти.
    Подай ми шоколада.

    И така нататък. Ако искаш ще довърша редакцията, ще го направя, но това не значи, че аз съм прав в случая. Просто аз така го виждам пречупено през мойта призма
    Поздрав!


  • Благодаря Валя и ти много хубаво пишеш. Особено ми хареса стихотворението ти "Праведна", дано повечето от хората са такива.
    Диана, за това, че ти не виждаш нещо, не значи, че стиха е за две!
  • На мен ми хареса,особено края!6
  • Не виждам връзката на гълъба с всичко останало в стиха

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...