Влюбен съм в една жена,
с лик омаен и снага
прави с мен тя чудеса.
Все очите ѝ сънувам,
там се давя, там потъвам,
само нея аз жадувам.
По усмивката ѝ гасна,
тъй е нежна, тъй прекрасна,
чакам аз целувка страстна.
Тя ме гледа от стената,
аз се взирам в тишината,
търся знаци на съдбата.
Май съм луднал! Тъй излиза!
Абе, възрастова криза...
Влюбен съм във Мона Лиза.
© Хари Спасов Все права защищены