Аз не зная как да напиша, 

това тъй, влюбено стихотворение, 

щом се изморявам да дишам 

от, несподелените вдъхновения... 

А как ми се иска поне веднъж, 

да подредя любовта и чувствата, 

не като заблуден поет, а мъж, 

който няма хабер от изкуство... 

Ала би било повече от прекрасно, 

ако в тебе имаше мисъл за мен, 

а не съжалително, някак приятелско, 

отношение, отвреме - навреме... 

Аз не те виня! Даже не се и сърдя... 

Мене цял живот ме четат. 

/после все ми мълчат като в църква./ 

И не зная как да напиша, 

това тъй, влюбено стихотворение.  

В мене мълчат с крясък чувствата. 

Копнея за обич, а ми трябва смирение... 

Стихопат.