14 сент. 2019 г., 16:22

Влюбен стих

703 3 1

Аз не зная как да напиша, 

това тъй, влюбено стихотворение, 

щом се изморявам да дишам 

от, несподелените вдъхновения... 

А как ми се иска поне веднъж, 

да подредя любовта и чувствата, 

не като заблуден поет, а мъж, 

който няма хабер от изкуство... 

Ала би било повече от прекрасно, 

ако в тебе имаше мисъл за мен, 

а не съжалително, някак приятелско, 

отношение, отвреме - навреме... 

Аз не те виня! Даже не се и сърдя... 

Мене цял живот ме четат. 

/после все ми мълчат като в църква./ 

И не зная как да напиша, 

това тъй, влюбено стихотворение.  

В мене мълчат с крясък чувствата. 

Копнея за обич, а ми трябва смирение... 

 

Стихопат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...