Влюбен стих
Аз не зная как да напиша,
това тъй, влюбено стихотворение,
щом се изморявам да дишам
от, несподелените вдъхновения...
А как ми се иска поне веднъж,
да подредя любовта и чувствата,
не като заблуден поет, а мъж,
който няма хабер от изкуство...
Ала би било повече от прекрасно,
ако в тебе имаше мисъл за мен,
а не съжалително, някак приятелско,
отношение, отвреме - навреме...
Аз не те виня! Даже не се и сърдя...
Мене цял живот ме четат.
/после все ми мълчат като в църква./
И не зная как да напиша,
това тъй, влюбено стихотворение.
В мене мълчат с крясък чувствата.
Копнея за обич, а ми трябва смирение...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
