Влюбих се в поета, на мига...
Не в мъжа, в думите се влюбих
и поставих ги във твоите уста…
и в очите ти (където се изгубих).
Не в стиха, чувството бе в нас,
в мислите… и в двете ни тела.
Чувах твоя тембър, твоя глас
как прошепва галещи слова...
Допирът, горещ, като че клада,
не прогаря, не боли, не пари.
Влива сили и живот, наслада,
нежен допир сетивата гали…
Попивах всяка дума - ласка
и бях готова да отдам душа -
чиста, девствена, без маска,
една душа на влюбена жена.
...
20.06.2012г
цикъл "Бяло перо"
© Анета Саманлиева Все права защищены