11 окт. 2019 г., 20:38  

Влюбена

1.2K 1 1

Страхуваше се, знам, от моята любов. 
Нима бе толкова ужасна?
Усмивката ти стигаше ми - беше благослов.
Сияеше, искреше - тъй прекрасно….

 

Дори, когато пак те нямаше до мен
и знаех, с друга си, с приятели, с познат...
На мен ми стигаше да видя окачен
на гвоздей суитчърът ти с твоя аромат.

 

Но дойде ден, отлитна, някъде на юг,
а аз не страдах, че не си до мен. 
Достатъчно ми бе, че гвоздеят е тук,
на който суитчърът ти беше окачен.

 

На времето потокът обтичаше града. 
Шептяха дните и въздишаше земята.
А ето, във дома ми, случи се  беда -
някой гвоздеят изтръгна от стената.

 

За миг се завъртя и срина се света.
Вихрушки побеснели, черен креп.
Но гвоздеят остави мъничка следа 
и тя ми стигаше да видя в нея теб.

 

Когато и следата не можех да намеря
и нищо не остана на стената,
достатъчно ми бе да знам, че  вчера,
била е още там следата.

 

Страхуваше се, знам, от моята любов. 
Нима бе толкова ужасна?
Усмивката ти стигаше ми - беше благослов.
Сияеше, искреше - тъй прекрасно….

 

Сега далеко си, забравил си за мен.
Там обич, щастие дано намериш...   
Защо си спомням още, всеки ден?
Едва ли някога ще проумееш.


ПИ ( по идеята на Новелла Матвеевна )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....