Страхуваше се, знам, от моята любов.
Нима бе толкова ужасна?
Усмивката ти стигаше ми - беше благослов.
Сияеше, искреше - тъй прекрасно….
Дори, когато пак те нямаше до мен
и знаех, с друга си, с приятели, с познат...
На мен ми стигаше да видя окачен
на гвоздей суитчърът ти с твоя аромат.
Но дойде ден, отлитна, някъде на юг,
а аз не страдах, че не си до мен.
Достатъчно ми бе, че гвоздеят е тук,
на който суитчърът ти беше окачен. ...