Може би някога,
може би никога –
любов някаква
двама застига.
Срещат се някъде.
По-точно: два пъти –
погледи всякакви,
говорят очите.
Съвсем случайно –
потретват срещата.
Изглежда безкрайна
и сладка грешката...
Може би някога,
било е отдавна.
Любов някаква
зрее потайно...
Навярно двамата
играят пиеса.
Нежна е драмата,
почти фиеста.
Зрители всякакви –
тихи свидетели
финала очакват.
Засича завесата...
Нощта е свещена,
но няма овации!
Животът е сцена.
А Шекспир – нещастен.
© Стойчо Станев Все права защищены
Приеми моите приятелски пожелания за здраве и творчески успехи!