13 июн. 2019 г., 15:13

Влюбено сърце

2.1K 13 12

 

На плажа си намерих най-случайно,

изхвърлена бутилка от морето.

Послание загадъчно и тайно,

навито вътре бе в шишето.

Отворих го, но листът беше празен,

навярно дълго бе пътувал.

Изтрити бяха думите, но в края

сърце бе някой нарисувал.

“Сърце, сърце, защо премина всички бури,

обръщано и блъскано, люляно,

подмятано по брегове различни,

в напразно време пропиляно?!”

То засия и затуптя…

Изплаших се, не го отричам!

“Тъй просто е! Нима, не ме разбираш?!

Обичам я, обичам я, обичам…”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...