Влюбено сърце
На плажа си намерих най-случайно,
изхвърлена бутилка от морето.
Послание загадъчно и тайно,
навито вътре бе в шишето.
Отворих го, но листът беше празен,
навярно дълго бе пътувал.
Изтрити бяха думите, но в края
сърце бе някой нарисувал.
“Сърце, сърце, защо премина всички бури,
обръщано и блъскано, люляно,
подмятано по брегове различни,
в напразно време пропиляно?!”
То засия и затуптя…
Изплаших се, не го отричам!
“Тъй просто е! Нима, не ме разбираш?!
Обичам я, обичам я, обичам…”
© Георги Стоянов All rights reserved.
