Влюбено сърце
На плажа си намерих най-случайно,
изхвърлена бутилка от морето.
Послание загадъчно и тайно,
навито вътре бе в шишето.
Отворих го, но листът беше празен,
навярно дълго бе пътувал.
Изтрити бяха думите, но в края
сърце бе някой нарисувал.
“Сърце, сърце, защо премина всички бури,
обръщано и блъскано, люляно,
подмятано по брегове различни,
в напразно време пропиляно?!”
То засия и затуптя…
Изплаших се, не го отричам!
“Тъй просто е! Нима, не ме разбираш?!
Обичам я, обичам я, обичам…”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
