Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени.
Заживяха в ритъм нов. Ех, любов, любов. . .
© Симеон Пенчев Все права защищены
Хубава седмица!