23 мая 2010 г., 11:43

Вмешателство

2K 1 42

Вмешателство

 

Ако съм пясък на морския бряг -

вятър ще търся да вляза в окото ти -

там ще се свия - прашинка без праг -

да ти изцеждам сълзи от дълбокото.

 

Или да можех да стана за миг

камъче дребно в лятна обувка -

знам, че дори да не те заболи,

ще ти убивам през плитката скука.

 

Ще ме настъпваш, но аз ще търпя -

да ти досаждам през скрита пролука.

Ще ме изровиш от свойта пета

късно - когато мехурът се спука.

 

Искам да стана на луда вълна -

ситно накъдрила вятър в  перчема -

само да легнеш  до мен на брега -

ще те залея - дъха ти ще взема!

 

Само че с тебе и мен ме боли.

Ето салфетка за прах във очите.

Сух си все още – прибоят мълчи.

Прав ти път. И си плюй на петите.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...