Вместо гръцки лимони
Вместо гръцки лимони
И понеже градът, който гневно затръшнах, е буден,
всяка вечер сънувам, че в него се връщам
и ми иде да скъсам със тази заблуда,
че все още съм цял, че все още съм същият.
Няма как да съм цял. Сякаш някой преплете
стръвно гласните струни на славея в мене
и не крия в усмивката приказно цвете,
и смехът ми прилича досущ на ръмжене.
Уж поисках света неведнъж да позная:
да съм мост и дъга или клон от маслина,
но страня като чумав на крачка от рая,
не познал в него своя законна родина.
Но луната, щом с котешки лапки одраска
пак прозорците слепи на чуждата стряха,
по-раним и по-трескав от майчина ласка
в мен Силистра изгрява с молитвеност плаха.
И внезапно реката на моето детство -
неразумно момиче - на кея ме спира
и ми шепне в ухото с нескрито кокетство,
че... градът опустява без моята лира.
Но дали да повярвам. И, всъщност, какво ли
ме захвърля насред панаирната врява:
на ръце ли ме носят крайпътни тополи,
или аз жребий друг може би заслужавам?!
Знам, градът златно руно от мене не чака
и отглежда звезди, вместо гръцки лимони.
Но когато въздъхне той горестно в мрака,
олюляват душата ми смъртни циклони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
