Вместо гръцки лимони
И понеже градът, който гневно затръшнах, е буден,
всяка вечер сънувам, че в него се връщам
и ми иде да скъсам със тази заблуда,
че все още съм цял, че все още съм същият.
Няма как да съм цял. Сякаш някой преплете
стръвно гласните струни на славея в мене
и не крия в усмивката приказно цвете,
и смехът ми прилича досущ на ръмжене.
Уж поисках света неведнъж да позная:
да съм мост и дъга или клон от маслина,
но страня като чумав на крачка от рая, ...