Вместо гръцки лимони
Вместо гръцки лимони
И понеже градът, който гневно затръшнах, е буден,
всяка вечер сънувам, че в него се връщам
и ми иде да скъсам със тази заблуда,
че все още съм цял, че все още съм същият.
Няма как да съм цял. Сякаш някой преплете
стръвно гласните струни на славея в мене
и не крия в усмивката приказно цвете,
и смехът ми прилича досущ на ръмжене.
Уж поисках света неведнъж да позная:
да съм мост и дъга или клон от маслина,
но страня като чумав на крачка от рая,
не познал в него своя законна родина.
Но луната, щом с котешки лапки одраска
пак прозорците слепи на чуждата стряха,
по-раним и по-трескав от майчина ласка
в мен Силистра изгрява с молитвеност плаха.
И внезапно реката на моето детство -
неразумно момиче - на кея ме спира
и ми шепне в ухото с нескрито кокетство,
че... градът опустява без моята лира.
Но дали да повярвам. И, всъщност, какво ли
ме захвърля насред панаирната врява:
на ръце ли ме носят крайпътни тополи,
или аз жребий друг може би заслужавам?!
Знам, градът златно руно от мене не чака
и отглежда звезди, вместо гръцки лимони.
Но когато въздъхне той горестно в мрака,
олюляват душата ми смъртни циклони.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е успя да ме разплачеш бароне.Поздрав за прекрасния стих
-
и аз като пин4ето много зор виждам...
след това , горе, над теб ..., когато всичко е казано ... -
!!!!!!!!!!!!!!!!*
...под твоите стихове
просто не мога да пиша. -
Градът посреща все още скъпи гости:
vedrina (Марина Стоянова)
velikataniki (Николина Милева)
galenaGV (Галена Воротинцева)
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
agapeiya_polis (Агапея Полис -
!!!
-
Знаеш ли...стоя тук пред тези стихове и си мисля, че ти си написал не за твоето родно място, а за родното маясто на всеки, който има родово чувство. Подарил си ни един топъл, обичан, задушевен, пълен с романтика роден край. Почувствах твоята поетична Силистра като моя. А всъщност това е и голямата поезия - да стане на всекиго, всеки да се открие там, щом се докосне до нея...
-
Всеки град би се гордял да му посветиш твой стих...
-
Всички се променяме с творбите си Ивайло. Добре дошъл си и ти! - така май ще е по-интересно - току-виж сме открили и някой гръцки лимон сред звездите - ще свърши работа в жегата от мисли и чувства!
-
Добре дошли в моя свят:
Melany71 (Светла Дичева)
Lovewear (Пепър Формаджи)
странница (Сеси )
Djein_Ear (Джейни Тодорова)
danda (Даниела Викторова
yotovava (Валентина Йотова)
division-bell (Валентина Ангелова)
mariniki (Магдалена Костадинова)
tsofa (Марин Цанков)
rozza (Радка Миндова) -
!!!
-
Не мога да намеря собствени думи, с които да изразя възхищението си от стиха ти, така че не ми остава нищо друго, освен да се присъединя към коментарите дотук!...
-
Бъдете:
m-anti (Моника Немска)
maistora (Красимир Тенев)
Довереница (Дочка Василева)
charodeika (Неделина Стоева)
feia (Вилдан Сефер)
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
Rondissima (Ронда )
ВаняИ (Ваня Иванова)
stel88 (Стеляна )
valia1771 (Ивон ): -
И аз обичам да изпитвам удоволствие от красивото слово, каквото е твоето. Казвам ти го не като приятелски отговор. Бъди щастлив, макар и тъжен!
-
Поздравления за стойностната творба!
-
..и тези, които ще слезнат из мен:
voda (Елица Ангелова)
Kapitan-Nemo (Валери Станков)
линасветлана (Светлана Караколева
plami-6 (Плами )
lips_of_angels (Емилия Найденова)
Жулли (Юлия Димитрова)
Rois (Събина Брайчева)
rumpel (Румяна Пелова)
жарава (Веска )
-
ТВОРЕНИЕТО ВИ Е ПРЕКРАСНО!!!
-
Гони те носталгията Ив...по Родината, по дома...и няма как да е иначе..Раците са прекалено привързани къв семейството и дома си, и ти като типичен Рак също си такъв...но ще дойде ден и отново ще си в твоята Силистра- не тъгувай! Поздрави!
-
Ех, Ив...
-
харесах,усетих.
Искреност!
поздарви -
А и Дунав се стеле тъй тихо, спокойно,
И отмива от хората горест, беди…
Да, Ив – всеки поел е Голготата…
Твойта цветна усмивка върни!
Чудесно стихотворение, както винаги!!! Поздрави, Иво!!! -
!!!
-
Достойна ли съм за коментар,на
чувствата,родили прекрасно,носталгично творение...Поздрав Ив! -
Носталгия улавям, Ваше Благородие!Невероятен си, както винаги!
-
Много хубав стих! Радвам се, че прочетох.
-
Благодаря ти! Великолепен стих!
-
Мисля, че не съм ходила в Силистра...
Поклон, Бароне! -
Вликолепен стих!!! Поздравления, Бароне!
-
Думите ти са живи, твоите картини са от плът и кръв, внушенията - осезаеми, а стиховете ти докосват и се утаяват в сърцето.
Обичам думите ти, Ив, обичам красивата ти поезия, обичам тъгата ти...
Бъди! -
Поезия!Благодаря!
-
великолепно...
сърдечен поздрав, Ивайло... -
Страхотен си!Поздрав!
-
Силно и вълнуващо.Поздрав!
-
"Няма как да съм цял."
Не е ли по-добре да не си цял, отколкото да си забравил реката на своето детство,Ив.
"... и не крия в усмивката приказно цвете,
и смехът ми прилича досущ на ръмжене."
-
Твоят стих е пропит с неприкрита тъга.
Олюляват душата ти смъртни циклони..;
и далече, макар от Силистра сега
я възпяваш в стиха, като свята икона.
Поздрав! -
"че все още съм цял, че все още съм същият."
Малки късчета цялост съшити от спомена
подредени по важност, по болка, по липса...
Заблудените птици носят дълго гнездото-
онзи дом непокътнат, в който няма излишни...
Поклон! И благодаря за емоцията, Ваше благородие! -
Ето, няма как да не се логна и да пропусна да те поздравя за вълнуващия стих ! За пореден път ще остана за по-дълго тук! Хубаво е...
-
Стих - изповед! Поздрав, Ивайло!
-
А ти ще отглеждащ звезди на българския поетичен небосклон, където и да си, Поете!!!
-
Стих, който извира направо от сърцето!С удоволствие те чета! Поздрав!
-
Ив, Ив....
Пак безмълвна оставам,
когато в стих заговориш,
когато нахлуя в света ти велик,
тогава се пръска хаотичния шум
и пренарежда се в песен-
да ме слее с този миг!
Поздрав! -
За мен ти си единственият поет, който с жестока искреност разголва душата си и й прави дисекция. Пред света!
Всеки твой стих е откровение, изповед, драма...
Едно преживяно докрай страдание, което те извисява - и като творец, и като личност.
Винаги ще се връщам към твоята поезия с усещането, че заставaм до гигант.
Поздравления, ИВ!
-
...и отглежда звезди вместо гръцки лимони... Ех, Ивайло-великолепен стих. Поздравления!!!
-
Аплодисменти!!!
-
И внезапно реката на моето детство -
неразумно момиче - на кея ме спира
и ми шепне в ухото с нескрито кокетство,
че.. градът опустява без моята лира.
!!!
Удоволствие е, Иво! -
"И понеже градът, който гневно затръшнах, е буден..."
Но го носиш красиво в сърцето си, поете!
Благодаря ти! -
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
