19 нояб. 2011 г., 17:59

Вместо кафе - мисъл 

  Поэзия
565 0 4

Стъпките на мравките са невидими

за хората, пораснали големи,

незабележими са за очите ни,

играещи се с погледа си напред,

антените ни улавят само вибрациите,

достигнали слуха ни,

но не и сърцето ни.

А дали ние не сме като мравките

за света от планети и звезди,

за слънцето и кометите

и дава ли ни право безсмъртието

ни в нашето съзнание

безсмъртие във Вселената,

дали сме атоми, които се възраждат

или частица прах от космоса,

разпръскваща се и умираща,

така и не разбирам пътя си.

И любовта не я разбирам,

отричам се от нея,

жадувайки да я позная.

Криви ли са тези мисли или

смислени, не зная,

не пия кафе, горчиво ми е,

ще го пропусна,

ще затворя очи и ще видя хаоса

в моята вселена малък.

По-добре да не мисля.

А само да се усмихна.

Денят обещава да е хубав.

 

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??