Вместо кафе - мисъл
Стъпките на мравките са невидими
за хората, пораснали големи,
незабележими са за очите ни,
играещи се с погледа си напред,
антените ни улавят само вибрациите,
достигнали слуха ни,
но не и сърцето ни.
А дали ние не сме като мравките
за света от планети и звезди,
за слънцето и кометите
и дава ли ни право безсмъртието
ни в нашето съзнание
безсмъртие във Вселената,
дали сме атоми, които се възраждат
или частица прах от космоса,
разпръскваща се и умираща,
така и не разбирам пътя си.
И любовта не я разбирам,
отричам се от нея,
жадувайки да я позная.
Криви ли са тези мисли или
смислени, не зная,
не пия кафе, горчиво ми е,
ще го пропусна,
ще затворя очи и ще видя хаоса
в моята вселена малък.
По-добре да не мисля.
А само да се усмихна.
Денят обещава да е хубав.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Денят обещава да е хубав! Поздрави!
