„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„
Михаил Лермонтов
Седнал е на онази улица,
по която минават само мъже.
Свел очи пред шапката,
вместо куче-до него навито въже.
Спомени са го завили,
одеалото на леш смърди.
Прости, но той друг начин не знае, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.