„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„
Михаил Лермонтов
Седнал е на онази улица,
по която минават само мъже.
Свел очи пред шапката,
вместо куче-до него навито въже.
Спомени са го завили,
одеалото на леш смърди.
Прости, но той друг начин не знае, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up