2 дек. 2009 г., 00:40
Вместо молитва
Кой си ти, дето влизаш във мене
и превземаш изцяло ума ми?
И ме караш да спирам без време,
да въздишам и чистя дома си,
онзи дом – не панелката сива –
разположен навярно в сърцето,
в който караш природата дива
като коте да мърка превзето.
Да се лезя на първия срещнат,
сякаш Господ е слязъл на пътя
и дори на съседа отсреща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация