Вместо молитва
Вместо молитва
Кой си ти, дето влизаш във мене
и превземаш изцяло ума ми?
И ме караш да спирам без време,
да въздишам и чистя дома си,
онзи дом – не панелката сива –
разположен навярно в сърцето,
в който караш природата дива
като коте да мърка превзето.
Да се лезя на първия срещнат,
сякаш Господ е слязъл на пътя
и дори на съседа отсреща
да подхвърлям – любезно! – Добр'утро!
Кой си ти, много искам да зная
и дали ти е здраво вратлето,
щото бъркаш в най-тъмната стая,
там, където ръждясва резето!
Там последният влязъл е скелет,
паяк с плащ е покрил храбростта му...
Та те питам: Акъла ми взе ли,
Кой Си Ти? Между нас да остане...
© Нелиса All rights reserved.
