Вместо молитва
Кой си ти, дето влизаш във мене
и превземаш изцяло ума ми?
И ме караш да спирам без време,
да въздишам и чистя дома си,
онзи дом – не панелката сива –
разположен навярно в сърцето,
в който караш природата дива
като коте да мърка превзето.
Да се лезя на първия срещнат,
сякаш Господ е слязъл на пътя
и дори на съседа отсреща ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up